Погрешно е мнението, че у нас условията за ветроенергетика не са достатъчно подходящи. Това се дължи частично и на факта, че немалък брой вятърни турбини се монтираха на неподходящи за тях места през последните години. Следва да се подчертае, че вятърните турбини, макар и външно много да си приличат, те по същество са много различни. Затова, за да се избере най-подходящата машина за всяко място са необходими поне две предварителни действия:

• Да се установи характера на ветроусловията на конкретен терен и

• Да се изберат най-подходящите машини, които най-пълноценно ще преобразуват кинетичната енергия на вятъра в електричество.

Втората причина за използване на места с ветроенергийни условия по-неблагоприятни от 4-ти ветроклас е, че цените на новите ветроагрегати паднаха няколко пъти за последните двадесетина години. Именно тези цени имат най-голяма тежест за всяка ветроенергийна инвестиция, тъй като горивото (вятърът) e безплатно, строителните работи са минимални, а турбините работят автономно и автоматично без персонал и се управляват телеметрично от централен диспечерски пункт на електроснабдяване.

Третата причина е, че технологиите на ветротурбини, работещи с регулиреими променливостъпкови лопати и електрогенератори с нефиксирана скорост на въртене вече се прилагат по-масово. Това, в съчетание с нови ефективни електромагнитни материали, използвани при генераторите им (например neodim), позволява и на ветроместа от 2-ри клас да се получават ефективни инвестиционни резултати и с новозакупени турбини.

На фона на глобалната тенденция за ускорено развитие на ветроенергетиката, енергийната политика на нашето правителство е напълно в унисон с европейските тенденции за икономическо и административно поощряване на производството на енергия от възобновяеми източници. Например преференциалната изкупна цена на електричеството от алтернативни източници, в частност от вятъра, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране, нарастна от 6 евроцента за киловатчас през 2003 година до близо 9 цента през 2006 година. Именно постоянното и методично следване на евроенергийната политика гарантира, че у нас с изпреварващо темпо ще се развиват енергийни производства от алтернативните енергийни ресурси.

При тези изгодни преференциални правни и икономически условия печеливши капиталовложения във вятърни електроцентрали могат да се постигнат на терени, обхващащи близо една трета от територията на страната и същевременно да осигуряват не дълъг срок за възвръщане на вложените в тях инвестиции.

Проектиране и изграждане на вятърни електроцентрали  и паркове

Aeротек АД извършва ветроенергиен одит, проектира, доставя съоръжения и изгражда вятърни електроцентрали и паркове, разработва и произвежда вятърни генератори. Фирмата има дългогодишен опит в тази дейност в чужбина и от 2 години у нас. Благодарение на него са публикувани три книги "Вятърни електроцентрали" , "Вятърни паркове" и "Вятърни турбини" с автор Георги Тончев.

Aeротек АД изготвя проекти за финансиране по различни донорски програми. Правим предварителни проучвания, ветроенергийни и инвестиционни оценки на основание на изготвени от нас подробни ветроатласи на специфични райони в България.

Инвестиционно-икономически показатели
Считано от началото на 2007 година у нас са в сила 3 преференциални тарифи за изкупуване на електроенергия, генерирана от вятърни турбини:
 

За стари ветрогенератори независимо от пълните ефективни работни часове изкупната тарифа е 120 лв./MWh .
За нови ветрогенератори при 2250 и повече пълни ефективни работни часове годишно тарифата е 156 лв./MWh, а при по-малко от 2250 пълни ефективни работни часове годишно 175 лв./MWh Тарифите са без ДДС. Под нови ветрогенератори се разбират такива, произведени след 1.01. 2006 година. По-рано произведените се приемат за стари, независимо дали са употребявани или не. От тарифите е видно, че разликите са доста големи и те съществено ще влияят върху инвестиционните показатели, както и върху размера необходимия начален капитал.

Дори и без да се правят подробни анализи, се вижда, че е икономически изгодно турбините да работят малко по-малко от 2250 часа, в сравнение със случая, когато те биха работили малко по-вече от тази часова граница. Това важи за нови машини. Ако те не са големи, няма да е скъп техният транспорт и монтаж и в крайна сметка може да се окаже, че те са по-икономически ефективни на терени, където ветроусловията са по-неблагоприятни. Но ако машините са евтини (втора ръка) и се монтират подходящи такива на ветровити места, то икономическата им ефективност може да е по-добра от тази на новите машини, независимо, че изкупната тарифа е значително по-ниска.

Този кратък анализ дава възможност да разберем, че няма универсално правилен избор на ветроагрегати. Те могат да бъдат малки и или големи, нови или стари хоризонтално-осеви или вертикално-осеви, единични или в група, в една голяма група – ветропарк, или в няколко по-малки групи и т.н. Всички тук споменати алтернативни двойки могат да бъдат в различни комбинации. А като се вземе предвид и височината на генераторите над терена и началните им разходи -задачата става с не еднозначно решение. С горното искаме да покажем, че и най-добрият енергиен проект за ветроелектроцентрала, може да не бъде одобрен, ако икономическите и инвестиционните му показатели не задоволят изискванията на финансиращата / или субсидиращата институция.

Без съмнение, тарифите ще подлежат на увеличение, защото по-закон, те не могат да бъдат по-ниски от 70% от крайната цена електричеството за битовите потребители. Затова тарифата за старите ветрогенератори се очаква да се повиши преди останалите. В този смисъл числовите данни и тарифното разделяне не са и не могат да бъдат константни величини. Тези данни тук следва да се разглеждат по-скоро като илюстративни. При инвестиционно-икономически оценки на ветроенeргийни проекти следва да се вземат предвид и редица други показатели, като например инфлационния ръст и други дисконтови фактори.

Грантове и субсидии за екоенергийни обекти

Многогодишната рамкова програма "Интелигентна Енергия за Европа" беше одобрена с решение на Европейския парламент и Съвета № ЕС/1230/2003 год. от 26 юни 2003 година (OJ 1176 от 15 юли 2003 г.). В рамките на многогодишната програма "Интелигентна енергия - Европа" влизат продълженията на програми SАVЕ - енергийна ефективност, и ALTENER - възобновяеми енергийни източници.

1. Основни цели и видове дейности на програмата Програма SАVЕ основният инструмент на Европейската комисия за нетехнологично действие в областта на енергийната ефективност. Тя е единствената широкомащабна програма, чиято основна цел е провеждане на политиката по енергийна ефективност и поощряване на консуматорите за спестяване на енергия в промишлеността, търговията и битовия сектор чрез няколко вида дейности:

• предложения за политически мерки;

• разпространяване на информация;

• проучвания;

• пилотни проекти;

 създаване на регионални и местни центрове по енергийна ефективност.

Програма ALTENER има за цел да подкрепя глобалната енергийна стратегия на Общността за намаляване на въглеродния двуокис и увеличаване използването на възобновяеми енергийни източници чрез добиване на по-голяма публичност на законодателството в тази област, съдействие при прилагане на съответните директиви на ЕК, както и преодоляване на пазарните бариери пред внедряването на технологии за рационално използване на енергията от тези източници чрез следните дейности:

• поощряване на инвестициите;

• образователни и информационни кампании;

• приложни изследвания; • обмен на ноу-хау.

2. Програма PSO+ Business to Business Програмата е една от молкото извън програмите на ЕС, която в момента финансира инвестиции в български фирми. За разлика от европейските програми, PSO Business to Business финансира 100% българо-холандски инвестиционни проекти, които остават собственост на българската фирма джойнт-венчър между българския и холандския партньор. Няма ограничения за икономическата дейност и сектор на инвестиционните проекти като стойността им трябва да варира между 250 000 евро и 1 000 000 евро. Проектните кандидатури се представят два пъти в годината. Програмата е подходящи за безвъзмездно финансиране на инвестиционни идеи на фирми, които имат реален интерес от дългосрочно сътрудничество с холандски фирми в сектори, в които холандското оборудване, ноу-хау и пазари имат сериозен потенциал. Приритетите са икономията на фосилни горива, енергетиката на възобновяеми енергоизточници и екологията.

3. Програма ERUPT Според протокола от Киото холандското правителство изкупува от частни екологични проекти в цял свят т.нар. карбонови кредити, т.е. количеството вредни газове, които биха били изхвърлени в атмосферата, ако не е бил реализиран даденият проект. Субсидират се големи инвестиционни проекти за производство на екологична енергия, екологично чист транспорт, залесяване и преработка на отпадъци.

4. Мярка CRAFT на Седмата рамкова програма на ЕС Тя е за научни изследвания и технологично развитие. Програмата включва мярката CRAFT, по която български предприятия, непритежаващи необходимия научноизследователски потенциал, могат да кандидатстват за финансиране на техен проект на стойност между 500 000 и 2 млн. евро, чрез който да се заплатят научни изследвания, необходими за създаването на нов продукт, внедряването на ноу-хау и технологии, разширяването на пазари и т.н. Извън възможностите за безвъзмездно финансиране заслужават да бъдат споменати многобройните възможности за кредитиране по кредитни линии, предоставени от международни донорски организации за разпределение от местни банки. Друга широко разпространена схема на международните донори за подпомагане развитието на бизнеса в Източна Европа е участието им в инвестиционни фондове за рисков и зараждащ се бизнес или директно финансиране чрез участие в капитала на перспективни предприятия. Такава схема за финансова помощ например, се осъществява чрез Многогодишната програма на ЕС за малки и средни предприятия и чрез инструмента за директни инвестиции на ЕБВР.

1999 - 2008 ©  Георги Тончев

E-mail: mig@bulinfo.net   Тел.: 02 8 760 431, 02 8 770 481, 0897 872 857,  Jerusalem Street, Sofia, Bulgaria,  © George Tonchev