Инсталации и заводи за преработка на битови отпадъци

Eвропейската политика по околна среда изисква да се намали депонирането на боклука и да се намерят други решения за използването му. Заради това, и по хигиенни и еко причини, през последните години много общини активно събираха оферти за изграждането на заводи за преработка на битови отпадъци, тъй като депата се препълват, а управлението на твърдите битови отпадъци е далеч зад средноевропейското. Данните сочат, че 50% от европейските твърди отпадъци се депонират на сметища и това е притеснителен факт за Европейската комисия. У нас този процент е над 70.

Ние знаем, че боклукът е изключително ценна смес. За съжаление, няма универсално правилни и полезни начини за неговото неутрализиране и преработване. Но с правилен подход от него могат да бъдат извличани всякакви материали, защото в крайна сметка в него има всичко, използвано в бита: метали,  стъкла, пластмаси и всевъзможни други материали, които могат да влязат повторно в употреба, вместо само да замърсяват и да заемат място.

Основната задача на нашите проекти е да намерим екологично и технико-икономически най-изгодното решение за дадена Община.

Крайните продукти в проектите ни могат да са най-разнообразни: торове, плочки, брикети, пелети, електроенергия, биогорива и т.н.. По-долу сме дали преглед на най-често дискутираните у нас и в Западна Европа варианти на технологиите:

Депонирането на отпадъци е временно решение, а тяхното загробване е по-трайно. Сметта може да се трупа в галериите на изчерпаните рудници, където се трамбова и зарива. Важно е дъното на мината да е скала или друга непромокаема подложка, за да няма просмукване в подпочвените води. Подкрепящите този метод твърдят, че изчерпаните пернишки рудници са много подходящи за целта и така ще се реши проблемът за София и околните общини за десетки години напред. Но дотолкова, доколкото от боклука могат да се извлекат полезни продукти, включително и енергийни горлива, то депонирането и загробването се смятат за неефективни.

Едно от сериозно дискутираните решения за трайна преработка на отпадъците е изгарянето. Тук има много начини, но типични са два проекта. Единият предвижда изгарянето на боклука да се извършва при температура от 850 -1000 градуса по Целзий като впоследствие се произвежда ток. Недостатък на технологията с изгаряне са отделящите се опасни газове и най-вече диоксини, които вредят на здравето на хората и рушат околната среда. Единственото противодействие са филтриращите инсталации, които са много скъпи. В Европа този начин на преработка на отпадъците все по-категорично се отрича.

Като алтернатива на изгарянето и депонирането на сметта е предложен методът на рециклиране “Оксалор”, при който се произвеждат торове. Той е относително нов и има широко приложение в селското стопанство на Франция, като се смята за почти безотпаден. Метали, пластмаса, стъкло и органичен боклук се разделят в самия завод, раздробяват се и се преработват отделно. След отстраняване на вредните съставки, отпадъците се връщат обратно в нов технологичен процес, където тече обработка с минерали, негасена вар и изсушаване при 105 градуса по Целзий. Получава се продукт под формата на почвени подобрители. Методът дава възможност да се произвежда и минерално дизелово гориво от остатъчните продукти. В такава инсталация ще трябва да се инвестират около 75 милиона евро. Противниците на този метод обаче сочат като основен недостатък липсата на пазар за екологичната тор.

Третият предложен вариант е канадска технология. Тя предвижда разделно събиране на битовите отпадъци. Боклуците, в които преобладава органичната маса се смесват с вода с до 10% сухо вещество в цялото съдържание. всичко това се пренася в ементатор, в който се получават биогаз и земеделски торове.

Най-разпространеният начин за преработката на отпадъци в Европа е компостирането. Това означава, че от органичните отпадъци се прави тор. За да не се препълват депата, от твърдите отпадъци като хартии и метали, след предварителна, се правят най-различни суровини, след което отпадъците се депонират. При тази технология има отделяне на метан, който пък се използва за производство на топлоенергия.

Сред обсъжданите технологии е и перспективното плазмено преобразуване, което се смята също за почти безотпадно. Боклуците се превръщат в плазма при температура от 4 000 градуса. Няма изпускане на вредни съединения. Смята се, че при този метод за постигане на необходимата висока температура е нужна много енергия. Това може и да вярно за повечето инсталации, но в крайна сметка е важно отношението между ползите и загубите от прилагането на тази технология. По–детайлни изчисления показват, че такава технология може да бъде икономически ефективна в средносрочен и дългосрочен план и то при почти пълна неутрализация на боклуците.

За интезивно използване на пустеещи земи за фотоволтаици и енергийни култури вижте  www.b2b.bg/agropv.html

Изтеглете брошури с патентовани проекти:

Еко-автомобили и соларни фотоволтаични проекти

Вятърни и хидро-кинетични реактивни турбини

Патентовани интелигентни ПЛЮС енергийни сгради

Хибридна автоматизирана система за климатизация и елзахранване на сгради

Допълнителна информация за патентованите турбини и други машини, работещи на ВЕИ може да намерите тук