Вижте видео на 4 турбинна хидрокинетична понтонна електроцентрала тук

Е К О В А Т   АД 

"Ековат АД” предоставя безвъзмездно,  в рамките на изпълнението на възложените проучвания и проекти, ноу-хау, статистически бази данни и други свои нематериални активи за реализация на оптимални природосъобразни енерготехнически решения за ВЕЦ и други видове водни електроцентрали. Общата стойност на активите на компанията са  над 4 000 000 лв. Повече за иновациите  може да видите тук  Проучванията и проектите са ориентирани предимно към финансиране и субсидии от различни Еврофондове. Възползвайте се от нашия 15-годишен опит в проектирането и изграждането на хидроенергийни съоръжения. Ние не сме представители на никоя фирма за производство и/или продажба на ВЕЦ съоръжения, поради което нашите вариантни проекти са  обективни.

У нас действат европейски програми, субсидиращи практическото използване възобновяеми енергийни източници (ВЕИ. Но и има редица екоограничения, които спират изграждането на познатите ни ВЕЦ. Нашите проекти са напълно природосъобразни, поради прилагането на новоизобретената българска технология РОТОДЖЕТ, Те не срещат екологични проблеми за изграждането им. Нашите РОТОДЖЕТ ВЕЦ се монтират на понтони или на платформи направо в реката/канала и не спират водното течение, а турбините се въртят бавно и не заплашват водния живот.

 

Вижте видео на 4 турбинна  понтонна електроцентрала РОТОДЖЕТ тук

Проектите включват: прединвестиционни проучвания, технико-икономически анализи, както и комплектни хидроенергийни обекти  и хидрокинетични паркове, които се изискват по Наредба 1627/2008.

 

Реактивните безнапорни хидрокинетични турбини на понтонен ВЕЦ се монтират направо в хоризонтално водно течение под фиксирани или закотвени понтони/платформи. Те са бързо изпълними водни електроцентрали, за които не се изисква никакво водохващане и напорни тръбопроводи. Съществено предимство за понтонни ВЕЦ е, че те не заемат никакви терени и процедурата по изграждането им е много опростена. Няма никакви екологични и други пречки за реализацията им, каквито има за напорните ВЕЦ, които вече (2010 г.) не получават разрешения за изграждане.

У нас на река Дунав и на други по-големи реки може да се монтират такива платформи/понтонни, без да е необходимо да се извършват строителните процедури по Закона за устройство на териториите и другите нормативи за строителството, защото става въпрос за поставяне и фиксиране в течението на фабрично готови модули 50/100/200 kW. Могат да се изграждат и мегаватови хидрокинетични паркове с множество такива модули. Ориентировъчни размери на понтонните модули / ВЕЦ вижте на долната таблица:
 

Мощност на модула / ВЕЦ

50 kW

100 kW

200 kW

Приблизителни размери [ m ]

 

 

 

Дължина

4

7,7

12,0

Ширина

2,2

3,4

5,1

Дълбочина на потапяне

1,1

1,7

2,6

Водна площ за 1 MW понтонен хидрокинетичен парк

17 x 22

24 x 17

12 x 13

Водноенергийният потенциал на река Дунав, само по българския бряг, е повече от 100 мегавата хидрокинетични електроцентрали, което напълно се вписва в новата европрограма "Дунавска стратегия" за устойчиво развитие на крайдунавските общини и напълно съвпада с новите изисквания на ЕС за масово внедряване на иновативни и екологични технологии, подкрепени със съответните финансови ресурси.


Висока ефективност при ниски инвестиционни разходи се постига благодарение на новоизобретените компактни реактивни хидрокинетични турбини. Те са с радикално нова конструкция по български патенти и се изработват по технологията РОТОДЖЕТ, която без значимо производствено оскъпяване води до двойно увеличение на енергийната ефективност на реактивите турбини, в сравнение с всички видове и типове известни хидрокинетични турбини. Те освен в сладководни води, могат успешно да се използват и за безбаражни приливно-отливни електроцентрали, както и на различни морски течения за задвижване на електрогенeратори и/или хидравлични помпи. Компактните реактивни хидрокинетични турбини имат около 30% по-малък диаметър, в сравнение с всички други хидрокинетични турбини при една и съща мощност, и заемат около 65% по-малка площ в речните/морските течения, което ги прави значително по-ниско материалоемки и съответно по-евтини. А произвежданият ток от тях - съответно с по-ниска себестойност. Тези ВЕЦ имат ниски обороти на турбините, което ги прави безопасни за рибите. Те работят в облекчен механичен режим и проектният им живот е 25-30 години. Вижте видео на 4 турбинна хидрокинетична понтонна електроцентрала тук .

В сравнение с познатите ВЕЦ и тяхното строителство, хидрокинетичните ВЕЦ нямат строителни дейности, и затова включването им не изисква дълги бюрократични процедури, много по-лесни и по-бързи са за монтиране, по-евтини са и са напълно природосъобразни. Тъй като те не са свързани с никакво строителство, а само с поставяне, то за тях не се прилагат законите и другите нормативи за строителство и инвестиционния процес.

Вижте видео на 4 турбинна хидрокинетична понтонна електроцентрала тук

 

Гравитационна водовъртежна водно-електрическа централа на
малки водни падове

Актуална информация за водовъртежна ВЕЦ вижте тук

(По-долу е част от патентното описание)

Използването на естествени и изкуствени водовъртежи за различни цели е известно от древността. И у нас са познати овални корита-перални, в които водата постъпва по наклонен канал и стабилно върти водата в коритото.

Малките водни падове, около 1 метър, не са икономически изгодни за строеж на конвенционалните водноелектрически централи, при които се използва потенциалната енергия на водния пад, защото той е незначителен. Но ако се върти водата в даден басейн, то енергията на въртенето й се добавя към тази на водния пад и сумарната енергия може да се преобразува в електрическа по икономически изгоден начин. А самото въртене става по-естествен начин. То е обусловено от Кориолисовите сили, причинени от въртенето на Земята. В северното полукълбо водата се самовърти в посока обратна на часовниковата стрелка, а в южното – по посоката на въртене на часовниковата стрелка. Но, за да се самовърти водата е необходим малък воден пад. Известни са басейни и различни отрити и закрити съдове, в които се създават необходимите условия, стимулиращи естественото стабилно въртене на водата.

Гравитационната водовъртежна електроцентрала (вижте снимки) има редица предимства пред чисто гравитационната. Първото е, че както споменахме по-горе, енергията на водата е увеличена  понеже се самовърти. Въртенето й е технически много изгодно, защото преобразуването на водовъртеливо движение във въртене на турбина става чрез турбини, работещи с много по-висок коефициент на полезно действие, в сравнение със случая на турбини, въртящи се от линейно постъпваща  вода. На практика всички известни ВЕЦ имат турбини със специални  направляващи апарати, които да пренасочват линейно постъпващия воден поток към лопатите им. В случая, и по принцип, водовъртежна турбина няма никакъв направляващ апарат към ротора си, което няколкократно я поевтинява (около 3 пъти). Второто предимство на водовъртежа, е че водата попада в отвор в центъра на басейна със сравнително малък диаметър, поради което тя се ускорява допълнително и трето, въртящата се вода има свойство да понижава температурата си и да увеличава плътността си (максимална плътност водата има при температура +4 градуса по Целзий). Намаляването на температурата на водата води до енергийно компенсиращо допълнително увеличение на кинетичната й енергия,  която се оползотворява от специално конструираната реактивна турбина, която е основен предмет на това изобретение.

Централно място в изобретението заема конструкцията на турбината. Нейните лопати са кухи. Входящите им отвори са 3-5 пъти по-големи от изходящите, през които водата се инжектира по допирателната на въртенето на ротора. Съгласно принципа на непрекъснатостта на потока, скоростта на изтичащата от лопатите вода е 3-5 пъти по-голяма, от тази на входящата. Известно е че, реактивната сила е пропорционална на квадрата на скоростта на излизащата вода.  Затова реактивната сила на изтласкваната вода е от 9 до 25 пъти по-голяма, от реактивна сила, предизвикана от скоростта на входящата в лопатите вода. А съответният реактивен въртящ момент е максимален, защото струите изтичат от периферията на ротора, които са на най-голямо разстояние от оста на въртенето й (т.е. реактивната сила е приложена върху най-дългото възможно рамо). Освен ускоряването на струята, поради стесняващия се профил на кухината на лопатата към периферията й, допълнително ускорение на водата в кухината създава и центробежната сила, предизвикана от въртенето. Тази сила е пропорционална на квадрата на оборотите и тя е налице и при равномерно движение (постоянни обороти не ротора). Последното е съществено важно, защото класическата дефиниция за положителна сила е пряко свързана с някакъв вид ускорително движение, а когато то е равномерно - силата е нула. Затова някои теоретици спорят дали центробежната сила се вписва в класическото понятие за сила или е физичен феномен.

Самата конструкция на кухите лопати не само замества  направляващия апарат на известните турбини за ВЕЦ и насочва изтичащите реактивни струи по оптимален начин, но и ускорява значително изходящия воден поток. Затова изобретената реактивна водовъртежна турбина е по-ефективна от всички известни турбини за ВЕЦ, в процеса на преобразуване на кинетичната енергия на водата в електрическа, и същевременно е в пъти по-евтина, защото скъпият, тежък и обемист направляващ апарат е заменен от къси кухи и леки реактивни турбинни лопати.

С оглед на посочените енергийни и технически преимущества на гравитационната водовъртежна електроцентрала нейното изграждане е възможно да стане с около половината от разходите за изграждане на гравитационна ВЕЦ с известните Каплан турбини, например, при аналогични условия. Съответно - себестойността на произведеното електричество се получава по-малко от половината от това на подобен ВЕЦ с Каплан турбина. Немаловажно е да се отбележи фактът, че водовъртежната електроцентрала, съгласно изобретението, работи и с по-малко количество вода (дебит), в сравнение с аналогични ВЕЦ, защото тя се върти в дълбочина, в окото на водовъртежа, което е в центъра на водовъртежния басейн. Тук не се спираме на екологичните й преимущества, които са очевидни.

От патент на САЩ № US 3372905 e известен метод за производство на електроенергия, чрез вертикално-осева турбина, потопена в басейн, от който изтича вода на по-ниско ниво и така се предизвиква стабилен водовъртеж в него. Следвайки метода е изобретена водноелектрическа централа. Една такава е описана и в патент на Австрия № AT 413579B. В нея водата постъпва по канал, който пълни овален басейн, където стабилно се върти под въздействието на Кориолисовите сили, изтичайки през отвор в дъното на басейна, към по-ниско водно ниво, поради гравитационните сили. Във водовъртежа е монтирана една вертикално-осева турбина, която се върти от водовъртежа, а към нея е свързан електрогенератор.

Недостатъци на познатата водноелектрическа централа са нейната ниска енергийна производителност, поради ниската ефективност на лопатите на турбината при преобразуване на кинетичната енергия на водата във водовъртежа в механична енергия на вала на турбината и липсата на възможност оптимално да се настройват лопатите на турбината, в зависимост от условията на водовъртежа.

Техническа същност на изобретението
Цел на настоящото изобретение е да се създаде гравитационна водовъртежна водноелектрическа централа
(вижте снимки), която да бъде високо енергийно ефективна при преобразуване на кинетичната енергия на водата във водовъртежа в механична енергия на вала на турбината и лопатите й да могат оптимално да се настройват според условията на водовъртежа.
Основната цел е постигната чрез гравитационна водовъртежна водноелектрическа централа, за която водата постъпва по канал във водовъртежен басейн, в центъра на който има отточен отвор, а над него е монтирана една вертикално-осева турбина с радиално монтирани лопати около вертикалния вал, който е свързан към електрически генератор, характеризираща се с това, че турбината е с кухи овални вертикални лопати, при което предните им овални стени, по посоката на въртене на турбината, са плътни, а противостоящите им й овални стени имат отвори, като лопатите имат и вертикални процепи в перифериите си.
В едно предпочитано изпълнение на гравитационна водовъртежна водноелектрическа централа перифериите на лопатите на турбината описват мислена конусоподобна ротационна фигура при въртенето си, със стесняваща се част към отточния отвор.
В друго предпочитано изпълнение на гравитационна водовъртежна водноелектрическа централа броят на лопатите на турбината намалява по дължината на вертикалния вал в посока към отточния отвор.
В друго предпочитано изпълнение на гравитационна водовъртежна водноелектрическа централа междината между двете овални стени на всяка лопата намалява с увеличение на разстоянието от вертикалният вал на турбината към периферията на лопатите.
В друго предпочитано изпълнение на гравитационна водовъртежна водноелектрическа централа междината между двете овални стени на всяка лопата може да се променя.
В друго предпочитано изпълнение на гравитационна водовъртежна водноелектрическа централа сумарната площ на всички отвори, в едната овална стена на всяка лопата на турбината, е по-голяма от площта на съответните вертикални процепи в перифериите им.

Предимствата на гравитационна водовъртежна водноелектрическа централа, съгласно изобретението са, че чрез нея се постига висока степен на преобразуване на кинетичната енергия на водовъртежа в полезна механична енергия, работата й в широк скоростен диапазон на водовъртежа и възможностите за оптимално настройване на междината между овалните стени на всяка лопата, с оглед максимизация на преобразуването на кинетичната енергия на водата. Въртенето на земята около оста й поддържа стабилно въртеливо движение във водовъртежния басейн. Водовъртежът има има повече енергия, в сравнение със случая на обикновен воден пад, защото към гравитационната енергия се добавя и кинетичната на въртенето на водата. Познати са турбини, които преобразуват енергията на въртящата се вода в механична, по по-ефектен начин от турбините, които се ползват в конвенционалните гравитационни ВЕЦ. Тази по-висока ефективност следва от фактите, че при водовъртежните турбини не се използват направляващи апарати, които не само оскъпяват известните напорни турбини в конвенционалните  ВЕЦ, но намаляват ефективността им и усложняват и оскъпяват оперативното им обслужване.

Основно предимство на водноелектрическа централа е, че тя е високо енергоефективна. Водната турбина се върти съпротивлявайки се на въртящия се воден поток, който я увлича с въртенето си, като всяка съпротивителна турбина - например от типа на Савониус, по-известна за вятърни приложения. Кухите лопати, в случая на изобретената електроцентрала, формират и две допълнителни реактивни сили, въртящи турбината. Едната сила е в резултат на водния напор върху вдлъбната страна на лопатата, под който напор водата навлиза през отворите в нея и излиза под налягане през периферните й процепи. Втората реактивна сила е в резултат на центробежните сили, които повишават налягането на водата в кухината на всяка лопата и я изтласкват пак към периферните й процепи. И тя излиза под налягане през тях, защото водният напор върху вдлъбната страна на лопата не й позволява да излиза през нейните отвори на вдлъбнатата й страна. Сумата от двата описани ефекта предизвикват непрекъснато изтичащи под налягане струи през процепите, тангенциално на траекторията на въртене на перифериите на лопатите, което допълнително ускорява въртенето на турбината. Центробежната сила е пропорционална на квадрата на оборотите на турбината, независимо дали тя се върти с постоянни, увеличаващи се или намаляващи се обороти. Реактивните турбини по принцип са почти еднакво високо ефективни в широк диапазон на изменение на дебита на водата - например от 30 до 100%, което съвсем не е така при конвенционалните напорни турбини.

Съществено предимство на водноелектрическа централа, съгласно изобретението, следва от факта, че изтичащата реактивна струя зад всяка лопата намалява вихрите, образувани в периферната й част, което намалява и съпротивлението на лопатата при въртенето, съответно - увеличава се коефициентът на полезното действие на турбината като цяло.

Инвестиционните преимущества на вложенията за строителните и монтажните работи за гравитационна водовъртежна водноелектрическа централа в нисконапорни водни течения, са че те се възвръщат бързо, защото са ниски, не само поради ниската себестойност на турбината, но и защото значително се намаляват разходите по изграждането на електроцентралата като цяло (вижте снимки).

Турбината на електроцентралата, съгласно изобретението, е монтирана така, че да има достатъчно разстояние между периферията й и стените на водовъртежния басейн, за да могат безпрепятствено да преминават рибите и другите водни обитатели. Реактивната Савониус турбина намира широко приложение и при хидрокинетични електроцентрали на свободни водни течения в реките, в океаните, както на морските вълни и на приливите и отливите.

Подходящи места за изграждане на  водовъртежни ВЕЦ са също до каналите, по които изтича водата от турбините на традиционните ВЕЦ, деривациите и водните тунели между язовирите и други подобни. В тези случаи може да се направи енерго-ефективна комбинация между  водовъртежни ВЕЦ и безнапорни хидрокинетични ВЕЦ, които са описани по-подробно тук.

Система за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини

(По-долу е част от патентното описание)

Системата за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини, предназначена за преобразуване на кинетичната енергия на безнапорни водни течения в електрическа енергия. По-специално, система за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини е предвидена за работа в реки и в крайбрежните зони на океанските приливи и отливи. Подобни реактивни Савониус турбини могат да се използват и за преобразуване на кинетичната енергия на вятъра.

Предшестващо състояние на техниката
От патентна публикация № WO2006071142 е известна система за преобразуване на кинетичната енергия на океански течения с двойки контравъртящи се Савониус турбини, които са подложени на динамично въздействие по посоката на водния поток и същевременно на въздействие в перпендикулярна на него посока, поради така наречения Магнус ефект. Противоположно-въртящите се турбини, в значителна степен взаимно се уравновесяват. Затова цялата система, монтирана на свързани понтони, е по-добре балансирана и е енергийно по-ефективна. Савониус турбините се въртят винаги в една посока, независимо от посоката на течението. Всяка от турбините е с полуцилиндрични лопати, монтирани към съответен роторен вал, всеки свързан към устройство за генерация на електричество
Известната система, и всички други подобни използващи Савониус турбини, имат съществен недостатък, който следва от ниската енергийна ефективност на самите турбини при преобразуването на кинетичната енергия на движещата се вода в електричество.
Известни са различни видове хидроелектроцентрали, работещи в безнапорни водни течения. Те използват различни видове хидрокинетични турбини. Естествените водни течения са сравнително бавни. Затова и хидрокинетичните турбини се въртят сравнително бавно, което налага проектирането на трансмисии към електрогенераторите им, които включват многостепенни скоростни кутии за многократно увеличаване на оборотите.
От патентна публикация в САЩ № WO2007130479 е известна подводна двутурбинна хидроелектроцентрала, предназначена за работа във водни течения, монтирана на понтон. Двете й турбини са монтирани непосредствено една до друга под понтон и се въртят в срещуположни посоки, под действието на водния поток. Всяка от тях има множество роторни лопати, монтирани към един роторен вал. Всяка турбина има собствена трансмисия, която я свързва, през една скоростна кутия, към отделен електрогенератор.
Известната хидроелектроцентрала има баластен резервоар, чрез който се регулира положението на понтона във водата.
Посочената двутурбинна хидроелектроцентрала, както и други подобни на нея, се характеризират с монтирането на отделни многостепенни скоростни кутии (мултипликатори на оборотите) на всяка от турбините в индивидуалните им трансмисии с отделен електрогенератор за всяка турбина. Част от възлите и агрегатите в трансмисиите им работят под вода. А това затруднява тяхното оперативно поддържане, усложнява ги и ги оскъпява в крайна сметка, което води и до повишена себестойност на генерираната електроенергия.

Техническа същност на изобретението
Цел на настоящото изобретение е да се създаде нескъпа система за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини, произвеждаща евтино електричество, чиито Савониус турбини да бъдат много по-ефективни от познатите досега и да имат обща енергоефективна трансмисия, включваща един, монтиран над водата, общ агрегат, в който оборотите на турбините се сумират и се увеличават, и един общ електрогенератор, също монтиран над водата.

Основната цел е постигната чрез система за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини, монтирана на свързани понтони, състояща се от двойки Савониус турбини, въртящи се в противоположни посоки, като всяка от тях има полуцилиндрични лопати, монтирани към съответен роторен вал, всеки свързан към устройство за генерация на електричество, характеризираща се с това, че лопатите на всяка Савониус турбина са кухи, като едната страна на всяка лопата, от към посоката на постъпващата вода, има отвори, срещулежащата й страна е плътна, а в перифериите на лопатите има вертикални процепи, при което съответните роторни валове на всяка от двете Савониус турбини, чрез съответните им предавателни валове, са свързани към бавнооборотните валове на обща диференциално-скоростна кутия, състояща се от диференциален механизъм и мултипликатор на оборотите, а към бързооборотния вал на общата диференциално-скоростна кутия е куплиран един общ електрогенератор.
В едно предпочитано изпълнение на системата за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини роторните валове на Савониус турбините лагеруват в отделни тръби, неподвижно закрепени върху понтона.
В друго предпочитано изпълнение на системата за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини предавателни валове може да са гъвкави.
В друго предпочитано изпълнение на системата за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини, сумарната площ на отворите в едната страна на всяка лопата, от към посоката на постъпващата вода, е по-голяма от сумарната площ на процепите в периферията на лопатите.

Предимствата на системата за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини, съгласно изобретението са, че чрез нея се постига висока енергийна при преобразуване на кинетичната енергия на водния поток в електрическа енергия, защото лопатите й са по-енергийно ефективни и диференциалният механизъм, в общата диференциално-скоростна кутия, сумира оборотите на двете турбини, последвано от увеличаването им в мултипликаторната част от диференциално-скоростната кутия. Благодарение на общия диференциалния механизъм, всяка от двете турбини се върти независимо от другата, което дава възможност поотделно да се максимизира производителността им. А общата трансмисия за двете намалява трансмисионните загуби за хидроелектроцентралата като цяло.


Основно предимство на системата за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини, съгласно изобретението са, че турбините й се въртят, не само защото се съпротивляват на водния поток. Кухите им лопати формират и две допълнителни въртящи реактивни сили. Едната е в резултат на водния напор върху вдлъбната страна на лопатата, под който напор водата навлиза през отворите в нея и излиза под налягане през периферните й процепи. Втората допълнителна реактивна сила е в резултат на центробежните сили, които изтласкват водата пак към периферните й процепи. И тя излиза под налягане през тях, защото водният напор върху вдлъбната страна на лопата не й позволява да излиза през нейните отвори на вдлъбнатата й страна. Сумата от двата описани ефекта предизвиква непрекъснато изтичащи под налягане струи през процепите зад лопатите, независимо какво е положението на турбината спрямо посоката на течението, което допълнително ускорява движението на лопатите и значително спомага за по-плавното въртене на турбината и в крайна сметка значително увеличава мощността на всяка турбина по отделно и на мощността на системата като цяло.

Технологични и икономически предимства на системата за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини са следствия от това, че реактивни Савониус турбини могат да се произвеждат от полуцилиндрични тръби, а основните агрегати в трансмисията й се заимстват от масово произвежданите диференциално-скоростни кутии за автомобилостроенето, например. Също така, масово се произвеждат електрогенератори и електронни силови преобразувателни устройства, което намалява цената им.

Икономическо предимство на системата за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини, съгласно изобретението, е че се използват общи основни агрегати за всяка двойка турбини. Така се намаляват инвестиционните разходи при изграждането й, а надводния монтаж на агрегатите опростяват и поевтиняват експлоатационното й обслужване. Съответно, себестойността на произведеното от нея електричество е ниска.

Инвестиционните преимущества на вложенията за строителните и монтажните работи при инсталирането системи за производство на електричество от водни течения с реактивни Савониус турбини, съгласно изобретението, са че се възвръщат бързо, защото са ниски не само поради ниската себестойност на турбините, и прилагането на евтини, масово произвеждани, агрегати, но и защото напълно се избягва изграждането на водохващания, бентове или язовирни стени, напорни тръбопроводи и т.н..

Показаната на видеото хидрокинетична електроцентрала не изисква, нито водохващане, нито напорни тръбопроводи. За нея не се прави сграда, където да бъдат турбините и другите съоръжения и апарати. Те се монтират под и над закотвени понтони в реката или на фундаменти в дъното й. Хидрокинетична електроцентрала е широко приложима за самостоятелно електрозахранване на свързани и несвързани към публичната електромрежа обекти, както и за хибридни хидро-фотоволтаични инсталации.

 

 

НАЧАЛО

Критерии за оценка не хидрокинетичната технология

Ефективната работа на всеки вид хидрокинетичен преобразу-вател на енергия имат съществено значение параметрите не само на водния поток, който минава през него, но и параметрите на околния поток и възможностите за модулно развитие на хидрокинетичните устройства по течението.

Затова проектирането и изборът на място за всеки вид хидрокинетична технология, съответната конструкция и централа е специфичен. Целта на енергийните оценкив подходящите места е да се посочат най-добрите природо-съобразни енергийни схеми на кинетични ВЕЦ. Казаното с еднаква сила важи и за малки и микро напорни ВЕЦ. Затова в нашите анализи ние често разглеждаме различните технологии за напорните и хидрокинетичните ВЕЦ като алтернативи.

Поради глобалния дефицит, фосилните енергоизточници дългосрочо ще поскъпват повече, в сравнение с хидроресурса, който е природно самовъзобновяем. А очакваното масово производство на хидрокинетични турбини трайно ще намали капиталовите разходи за съответните инсталации. По-късият период на пускането им в действие, в някои случаи може да осигури по-ранно откупуване на инвестициите, в сравнение с напорни ВЕЦ.

Предварителните анализи сочат, че цената на произведената електроенергия от хидрокинетични електроцентрали може да бъде съизмерима с тази от конвенционалните ВЕЦ.

При монтажа на хидрокинетичните енергийни инсталации и централи следва да се избират места, които не е задължително да са дълбоки. При равни други условия в по-плитките участъци течението е по-бързо. Същото се отнася и за стеснени участъци, включително и в криви с немалки радиуси по руслото на реката. Затова не е препоръчително да се търси винаги талвега. При дънни неравности е по-добре монтажа на турбините да става след прагове и там където дъното е по-равно. Подравняването има силно влияние върху скоростта на водата, включително и близко до дъното.  Ако тези дейности се окажат скъпи и екологично неприемливи, то алтернативният вариант е малкобаражна напорна ВЕЦ.

Според анализ на действителни големи язовири се стига до заключението, че през първите 5 години те обикновенно губят към 30% от капацитета на съхранената вода и около 35% от максималено възможната произведствена мощност спрямо началното им завиряване. Това е една от причините нашите ВЕЦ годишно да се натоварват средно около една пета от максималната си мощност, която тендеция продължава.

Големите язовири са основната причина за големия удар върху екосистемата и намаляване качеството на водата. Водният запас в язовирите предизвиква натрупване на утайка и нанос, вследствие на застоя на водата, което има и силно неблаго-приятен ефект върху конвенционални турбини и хидропомпите във ВЕЦ. Такива проблеми при понтонен монтаж на речните хидрокинетични централи няма, тъй като роторите са сравнително високо над  дъното

НАЧАЛО

Турбините

У нас няма опит при проучването, разработването, проектирането и конструирането на съоръжения, както и при монтажа и експлоатацията на хидрокинетични енергийни турбини. В света са публично достъпни само общи данни за такива експериментални съоръжения и разработки. Те са обекти на добре пазено ноу-хау и патентна защита, тъй като възобновяемият воден ресурс и природосъобразната технология дават очевидни конкурентни предимства за енергопроизводство, пред всички останали ВЕИ.

Всички теоретични модели разглеждат линейното постъпателно водно течение, като успоредно на надлъжната ос на ротора на турбини с хоризонтални оси. Това води до заблудата, че изчис-лените максимални теоретични стойностти за ефективността на турбините са реален лимит за тяхната работа. На специалистите е известно, че това не е така. В практиката, повечето водни тур-бини, имат направляващи апарати за водата, преди попадането й върху лопатките.

Разработени са ефективната конструкциии за ротори, лопатки и аксиална турбинна конфигурация, включително с направляващ апарат, който да оптимизира движението на водния поток преди попадането му върху роторните лопатки. С определени конструкциии и технологии за съответни условия и работни режими на турбините, свързани с конкретните им метрични, динамични, кинематичнни и конфигурационни параметри се получиха едновременно добри показатели за  мощност и ефективност (к.п.д.).

Опитните данни показаха, че приемливата кавитационната граница при летни водни температури е 10-11 метра в секунда периферна скорост на лопатките. При зимните температури на водата границата е е с около 12% по-висока. При тези скорости числата на Рейнолдс се вместват в границите на средната турбулентност. Такива скорости се постигат при съотношение на скоростта на периферията към скоростта на водното течение от 4 до 6 и при ротори с диаметри по-малки от три метра и дисково съотношение под 20%., а оборотите само в редки случаи превишават 1 в секунда.

При дефинираните условия изчислените обороти на експерименталните ротори  са  в диапазона от 20 до 70 в минута. При тези ниски обороти, въртящите моменти на лопатките им са сравнително големи, но като цяло са по-малко натоварени, в сравнение с тези на напорните водни турбини във ВЕЦ.  Роторите на модела ще работят в слабо турбулентна среда и подкавитационни условия. Лопатките,  няма да се оразмеряват за кавитационна ерозия и разрушаване, което ги прави нескъпи. Но те във всички случаи  са гладки и твърди, за да имат по-ниско хидравлично съпротивление.

Малките габарити на подводните ХКЦ имат решаващо значение за ниската им производствена цена, тъй като се минимизират производството и материалите за него.

За да може да се конструира компактна модулна турбина е много важно да се намери тази технология, която да дава максимум работна мощност при минимална цена на съоръженията за ХКЦ.

Роторът е основният преобразувател на енергията, а въртящият се направляващ апарат се оразмерява за двуфункционално действие – насочване чрез въртене и генерация на електричество в резултат на въртенето. В повечето практически случаи електрогенерацията е по-голяма, когато оборотите на роторите са по-високи. Вторият ротор постига значително по-високи обороти от първия в каскадата. Те са в резултат на оптималното векторно разположение на резултантната скорост (която обтича лопатката), като векторна сума от съставляващите я скорости на витлообразното водно течение и периферната на лопатките. Така се максимизират получените въртящи сили и минимизират невъртящите. Крайният резултат е по-висока полезна мощност на втория ротор и на каскадата като цяло.

 “Загубите” на мощност от съпротивлението при завъртане на водата от направляващия (първия) ротор изцяло се оползотворяват от него, защото резултиращото въртеливо движение се преобразува в полезна мощност.

В проектираните турбини ще се ползват оптимално всички характерни природни енергийни свойства на водата. Две от тях  са нейните практическа несвиваемост и непрекъснатостта на водния поток. Водата се свива  под въздействието на голямото налягане от 1 100 Мегапаскала. На практика това налягане не може да бъде надминато и водата се смята за несвиваема. Противодействащото на това голямо налягане се нарича молекулно налягане на водата.

Посочените свойства, са присъщи на водата и се дължат на големите между молекулни сили в нея, които малко се използват в конвенционалните ВЕЦ. При тях ускоряване на водния поток се постига чрез по-голям воден пад, т.е. по чисто екстензивен път (който понякога се нарича експлозивен, в противовес на имплозивния). Именно междумолекулните водни сили (и съответната вътрешна енергия) дават възможност на речния поток бързо да самовъзстанови енергийните си качества, без водата да се свива при преминаването си през роторите, дифузорите, концентраторите и другите турбинни елементи и аранжименти. Линейната (аксиална) постъпателна скорост на водното течение малко се променя след преминаване през лопатките, но то добива и тангенциалната скорост.

Именно тангенциалната компонента предизвиква въртенето, а силата на инерцията на въртенето от своя страна провокира желано преразпределение на вътрешната водна енергия. Принципно - преразпределението е в полза на кинетичната енергия, за сметка на намалената вътрешна водна (молекулна) енергия, без да се променя плътността на водата. На пръв поглед имплозивната хидротехнология е в противоречие със закона за запазване на енергията. Но той е в сила за затворени системи, а в разглеждания случай такава няма, тъй като става въпрос за отворена система под значителното външно въздействие на около турбинното водно течение и с едновременното действие на вътрешната водна енергия. Минаващата през роторите вода е много по-малко по количество от общия околен воден поток. В този смисъл, кинетичните турбини, макар и пряко да се въртят от преминаващата през тях вода, то непряко околното течение “помага” за повишаване мощността на последователно разполжени ротори по течението. Повече по темата може да видите тук  !

Техническата разлика между хидрокинетичните и напорните турбини при производството им не е много голяма. Но тук се наложи да отделим повече внимание на ХКЦ, защото те са много слабо познати за разлика от напорните, които имат модерна история повече от 100 години. Когато става въпрос за хидроагрегати в малки реки и при малки падове конкурентно решение е напорни турбини от т.н. крос-флоу тип, или двукратни турбини. Те са изобретени преди 100 години от австралийския инженер Мичел и са наново изобретени и доразвити от унгареца Банки десетина години по-късно. При тях водата преминава двукратно, благодарение, на което те са по-ефективни в широк диапазон на водни количества, за разлика от масовото познати Францис и Каплан турбини. Затова в нашите инвестиционни анализи за малки хидроенергийни обекти разглеждаме и двукратните турбини като конкурентна алтернатива на всички останали.

 

Морска хидроенергетика

Всяко морско (океанско) течение носи кинетична енергия на движещата се вода. Първичен източник на тази енергия е слънцето. Поради неравномерното затопляне на огромни въздушни маси над водата и сушата, те се движат хоризонтално и вертикално (вятър) и образуват морските вълни. Големи количества водни маси периодично се издигат и спускат и това вълново движение на водата носи огромна енергия. В каква степен и доколко тя може да се превърне в полезна такава е въпрос на технология и икономика. През последните 30-40 години бе направен голям напредък в производството на електричество за сметка на морските вълни. В момента работят няколко морски електроцентрали с мощност от няколкостотин киловата.

Технологии за извличане на енергията на морските вълни

Два са основните подхода при строителството на електроцентрали на морските вълни. Единият е чрез изграждане на брегови електростанции, оползотворяващи енергията на прибойните вълни и другият е офшорни електроцентрали изцяло или полупотопени в морето, най-често в близост до брега. Не може да се каже еднозначно кой подход е по-изгоден, защото много зависи от избора на конкретно място на брега или вътре в морето.

Всеки от разгледаните подходи се реализира чрез различни технически средства. Досега са използвани двадесетина технологии за двата подхода, както и комбинации между тях. Бреговите морски електроцентрали най-често използават водни камери, в което влизат морскете вълни и периодично повишават водния стълб в камерите. Разликата във височината на този стълб се оползотворява енергийно пряко чрез водни турбини, работещи на нисък пад, или чрез турбини, подобни на вятърните, когато водния стълб периодично компресира и разрежда въздуха на водата в затворена камера. Това са най-ползваните технологии. Първата е известна като технология на Чапман, а за турбините на втората се използват двупосочни Уелс-ротори, които могат да бъдат и многостепенни. Понеже тези ротори работят непрекъснато при променлива скорост и напор на въздушния поток, за тяхната ефективнот е съществено да се оптимизират роторите и технологията като цяло. Това се отнася и за водните пропелерни-импелерни турбини по технологията на Чапман.  Едно иновативно решение, с двойка контравъртящи се ротори, е разработено от наш колектив и е описано кратко тук  !

Освен  турбините, в разгледаните две брегови технологии, се прилагат и хидравлични помпи, най-често  възвратно постъпателни. Налягането, получено след помпите се отдава в хидромотори, което въртят електрогенераторите на централите. При това разликите в оборотите могат да се компенсират от хидроакумулатори, свързани след помпите, както е показано устройството на такъв възел в това патентовано изобретение, или по други начини. Хидропомпите се монтират, както на брегови, така и на офшорни вълнови електростанции. Те са типични за офшорните електроцентрали (закотвените за дъното и плаващите вълнови осцилиращи съоръжения). Такива елекропроизводствени агрегати се реализират по многообразни технологии, които се различават, както по принципа си на действие, така и по техническите и технологичните си крайни решения.

Общ проблем на всички директни турбинни технологии, работещи в безнапорен воден поток или въздушно течение, е че въртеливото движение е с ниски обороти. Така е при нисконапорните и безнапорните, тук и по-нататък разглеждани, турбини. Проблемът е свързан със загубата на ефективност в мултипликаторите и трансмисиите към електрогенераторите. Тези връзки оскъпяват като цяло хидроагрегатите. Едно сравнително ново техническо решение е използването на безмултипликаторни кинематични схеми, при което се произвежда ток от многополюсни алтернатори или постоянно-токови генератори, след което с инвертори се преобразува в стандартно синусуидално напрежение с честота 50 херца. Вторият проблем е с осцилиращото движение на вълните, който е подобен и при приливите и отливите, макар че при последните честотата на осцилациите стотици пъти по-малка. И в двата случая едно иновативно решение е използването на хидростатична трансмисия с хидроакумулатор, както е обяснено в горецитираното патентовано изобретение.

НАЧАЛО

Извличане на енергията на морските и речните течения

Приливните и отливните вълни имат много голям енергиен потенциал. Движението на океанските маси, става периодично и е причинено от гравитационното взаимодействие между Земята и Луната. Още по-голям е потенциалът на речните и морските течения, които преместват непрекъснато колосални количества водни маси. Тези течения са еднопосочни, за разлика от двупосочното движение на водата при приливите и отливите с паузи при смяна на посоките.

Независимо от посочената разлика, приликата е, че и в двата случая  става въпрос за безнапорно водно течение. Първата масово внедрена технология, през шестдесетте години на миналия век, е чрез баражиране на приливите и отливите. В стените на баражите се монтират булбови турбини, които технологично са близки до известните от конвенционалните ВЕЦ Каплан-турбини.

В края на миналия век и сега успешно се работи за строителство на безбаражни електроцентрали, с използването различни видове безнапорни турбини, които се наричат още и хидрокинетични. Те най-често са два вида с хоризонтална ос, като тази, работеща на приливите и отливите в Южна Англия, или с вертикална ос, като  монтираната на понтон в морското течение на пролива Месина между Апенинския полуостров и остров Сицилия. Една иновативна турбинна технология, разработена от наш екип,  е описаня тук  !  Освен турбинните, известни са и нетурбинни технологии, но те се използват по-рядко. По принцип се делят на два вида. С хоризонтални и вертикални осцилиращи подводни крила.

Всички турбини, независимо дали се ползват на приливи и отливи или за други безнапорни течения се въртят сравнително бавно и като цяло специфичната им мощност на единица обмитана от лопатите им площ е дравнително ниска. Известни са редица начини за увеличаване на специфичната им мощност. Това става с дифузори след роторното колело по посока на течението, с ксофузори пред него или и с двете. При двупосочните турбини дифузурите-кофузорите сменят функцията си при смяна на посоката на потока.

Енергийната реализация на водната кинетична енергия не изисква никакви баражи, завирявания и водосборни съоръжения. С това се избягват всички екологични проблеми, свързани с тяхното строителство и експлоатация. Хидрокинетичните енергийни инсталации и централи се монтират непосредствено в морета, реки и канали, включително и на закотвени в тях понтони.  Използването на хидрокинетичния ресурс за преобразуването му в полезна енергия  има редица положителни ефекти:

 Повече за хидрокинетичните технически решения може да видите тук  !

 

НАЧАЛО

Хидроекоенергия

Горното заглавие поставя имплицитно въпроса: Не е ли всяка хидроенергия ЕКО ? В масовото съзнание язовирите с техните ВЕЦ изглеждат като природосъобразен начин за производство на еленергия. И наистина, допреди десетина години, дори Световната банкка финансираше големи хидоенергийни проекти в Китай и Аржентина. Обаче, последиците за природата от тях се оказаха катастрофални, защото не се отчетоха педварително редица съвсем предвидими неприродосъобразни последствия, свързани с конвенционалните ВЕЦ, които маркираме по-долу.  Разбира се, когато говорим за язовири не става дума за малки водни централи с водохващания и изнесени от руслото на реките водосъбирателни водоеми и други малки бентове със съответните напорни водопроводи до местата на турбините.

Реките играят ключова роля в поддържането на глобалната екосистема чрез циркулиращата свежа вода. Посредством прекъс-ване на реките с водоеми и язовири, наситената с кислород река се превръща бързо в едно нискокислородно езеро, лишено от необходимия кислород за живота в него.  Това  унищожава редица аеробни биологични видове. Оценка на тези неблагоприятни последици, не винаги може да се направи в точни цифри.

Експлоатацията на хидрокинетичните електроцентрали като естествено следствие на липсата на грижа за хидротехнически съоръжения, ще има неголеми текущи оперативни разноски общо, въпреки че поддържането на електромашинната част може да се окаже по-скъпо, в сравнение с ВЕЦ. Затова ежегодните експло-атационни разходи ще са сравнително ниски, а от там и производ-ствената цена на енергията. При това тук изобщо не се отчитат евентуалните по-малки инвестиции на единица мощност и средствата, които биха били разходвани за компенсиране (доколкото и ако е възможно) уврежданията на околната среда от ВЕЦ.   Тук не се отчита известният факт, че ВЕЦ се използват у нас под 20% годишно и то при ниска ефективност в работните им периоди. А експлоатацията на хидрокинетични инсталации безпроблемно може да достигне 4-5 пъти по-голяма годишна натовареност, което води до значително намаление на себес-тойността на произведената енергия.

В сравнение с ВЕЦ, хидрокинетичните централи имат  по-ниски натоварвания и при тях е невъзможно да има хидравлични удари и разгонване на турбините при рязко намаление на товара, което е неизбежна при напорните турбини в аварийните им режими. Последното принуждава конструкторите да ги оразмеряват по якост за тези неизбежни натоварвания, които са неколкокократно  по-високи от номиналните, което ги оскъпява, а от там – и по-високата стартова инвестиция за класическите ВЕЦ. А аварийните ситуации при ВЕЦ нямат аналог при хидрокинетичните инсталации, защото речният поток е с много по-малка енергийна плътност, от напорния поток. Като цяло, това прави хидрокинетичните централи по-малко рискови и значително по-надеждни.

Предсказуемостта има съществено значение при планирането на енергийното производство и при възвръщаемостта на иннвести-циите.

Параметрите, осигуряващи максимална енергийна и техническа ефективност на една хидрокинетична турбина в известна степен влизат в противоречие с екологичните изисквания. Те влизат в противоречие и с изискванията за ниска капиталова цена на хидрокинетичните електроцентрали.

Едно от тези противоречия, в опростен вид, се проявява главно в несъвместимостта на бързо въртящите се турбини с високи центробежни и аксиални сили, което изисква високоякостни конструкции от една страна и ниската капиталова цена и високата надежност от друга страна. Последното е във връзка с целогодишната работа на съоръженията в напълно подводно състояние.

Решението на противоречията се получава чрез смесени методи – аналитични и експериментални. За оптимизиране на работата на турбините и избягване, в максимална възможна степен, на посоченото и други противоречия са необходими неизбежни компромиси от физико-техническа и енерго-икономическа гледна точка, в полза на природосъобразността на технологията и облекчаване на експлоатацията на съоръженията.

Независимо от казаното, енерго-икономическата ефективност на хидрокинетичния ресурс е най-висока, в сравнение с останалите ВЕИ у нас. Той е много по-постоянен и предсказуем от ветровия и годишната му използваемост е много по-висока, отколкото на слънчевото греене. Той е също и по предсказуем и в сравнение с ресурса на язовирните ВЕЦ, които се използват многоцелево и не са съобразени изцяло с енергийните нужди.

Като пример за сравнителна ефективност на хидрокинетичните с конвенционалните електроцентрали ще дам следните данни.: Ако река, течаща със скорост 2 m/s и среден руслови градиент 0.25 на километър, бъде преградена с двуметров бараж, то нивото ще се повиши на 8 километра нагоре по течението й. Ако средно могат да се ползват 60 m3 /s (което отговаря на постоянно заето напречно водно сечение с площ 30 m2 при скорост 2 m/s), то ВЕЦ с Каплан турбини ще генерира мощност 1 МW, при което водата ще се използва еднократно. Приблизително същата мощност може да се получи безбаражно чрез хидрокинетични устройства, монтирани на един закотвен стандартен товарен шлеп или директно към дъното на реката.

Тази оценка изхожда от естеството на хидрокинетичната технология. Оценката се базира на сравнение с предимствата й спрямо тези на познатите водноелектрически централи. Ще се докаже, че освен известните екопредимства на конвенционалните хидроцентрали, хидрокинетичните имат и допълнителни такива, не само в процеса на многогодишната им експлоатация, но и при самота им строителство.

За да се ползва потенциалната енергия на водата за напояване и електричество, тя се събира предварително в язовири, изграждат се хидротунели, напорни тръбопроводи и други съоръжения. Конвенционалните ВЕЦ имат редица недостатъци от гледна точка на опазване на природната среда при изграждането, завиряването и експлоатацията на водосборните и линейните съоръжения; съпътствано с осушаване на земеделски площи по следязовирното течение на реките; с дълготрайно ангажиране на земи; с прокарване на временни и постоянни пътища; изсичане на гори; извършват се и редица други дейности, които трайно и необратимо нарушават екологичното равновесие.

Енергийната реализация на водната кинетична енергия не изисква никакви завирявания и водосборни съоръжения. С това се избягват всички екологични проблеми, свързани с тяхното строителство и експлоатация. Хидрокинетичните енергийни инсталации и централи се монтират непосредствено в реки и канали, включително и на закотвени в тях понтони. Те не променят речните русла и не понижават водните нива. Затова не осушават земеделските земи, не повлияват естествения воден отток и не вредят на речните и крайречните екосистеми. Такива съоръжения се монтират бързо, а управлението и диспечеризацията им може да става автоматично и/или дистанционно.

Предвидените технологии не изискват нито фундиране, нито перманантно закрепване към дъното на кинетични ВЕЦ, защото строителни работи не са природосъобразни.

Кинетичните електроцентрали, след потапянето и ориентирането им под водата, веднага започват да генерират проектната си мощност. Турбинните ротори се въртят с десетократно и стократно по-ниски обороти от тези на корабните винтове, кето ги прави безопасни за подводната флора и фауна.

С оглед на казаното не бива да се остава впечатлението, че хидрокинетичните централи са най-икономична инвестиционна алтернатива за родната малка хидроенергетика. В не малко случаи икономически е по-целесъобразно да се изграждат ВЕЦ с напорни турбини на неголеми падове с минимални баражни съоръжения при спазване на екологичните изисквания. Всъщност изборът на технология за оползотворяване на водния енергоресурс е основна цел на нашите технико-икономически анализи и проучвания, както и на инвестиционните ни  предпроектни оценки.

Съгласно Закона за енергетиката от декември 2003 година, който разширява стимулите и преференциите за хидроенергетиката, въвежда и т.н. зелени сертификати. От тях ще се получават допълнително чисти приходи, за които е обяснено подробно тук.

Хидрокинетичната енергетика се основава на технология, която е напълно природосъобразна. Нейното приложение в българските условия бе тема на доклад, възложен от Министреството на околната среда и водите, който за първи път се представи у нас, от автора на тези редове, на Втората международна конференция по възобновяеми енергоизточници, организирана от Минис-терство на енергетиката и енергийните ресурси и Агенцията по енергийна ефективност и проведена през юни 2003г. в гр. София. 

За разлика от ограничените възможности за развитието на ВЕЦ, хидрокинетичната енергетика има много по-голям потенциал у нас. Такива електроцентрали могат да ползват енергията на безнапорни и напорни течни потоци (в канални, тръби, реки и морски еднопосочни течения, както и на двупосочните течения на океанските приливи и отливи, морските вълни и др.).  Същността на хидрокинетичната технология се свежда до факта, че се използват естествени водни течения за задвижване на турбините на електроцентралите, което е икономически по-ефективно и напълно природосъобразно.

Колкото по-голяма е скоростта на движеща се вода, толкова повече кинетична енергия носи тя и толокова повече може да се извлече от нея за производство на полезна енергия. Във ВЕЦ се постига висока скорост благодарение на разликата в нивата между водосборните съоръжения и турбините в централата. Това е сравнително скъпо решение. Възможни са редица други значително по-евтини методи и технологии и съответните инсталации, при които увеличаването на енергията на водата става без воден напор. Част от тях са защитени в изобретението “Инсталация и методи за преобразуване кинетичната енергия на водно течение” чието описание е регистрирано в Патентното ведомство на Р България под № 108 210. Други са описани в № 107 453 и №107 458.

Конвенционалните ВЕЦ имат и редица недостатъци от гледна точка на опазване на природната среда при изграждането, завиряването и експлоатацията на водосборните и линейните съоръжения; съпътствано с осушаване на земеделски площи по следязовирното течение на реките; с дълготрайно ангажиране на земи; с прокарване на временни и постоянни пътища; изсичане на гори; извършват се и редица други дейности, които трайно (често и необратимо) нарушават екологичното равновесие.

Енергийната реализация на водната кинетична енергия не изисква никакви завирявания и водосборни съоръжения. С това се избягват всички екологични проблеми, свързани с тяхното строителство и експлоатация. 

Хидрокинетичните енергийни инсталации и централи се монтират непосредствено в реки и канали, включително и на закотвени в тях понтони. Те не променят речните русла и не понижават водните нива. Затова не осушават земеделските земи, не повлияват естествения воден отток и не вредят на речните и крайречните екосистеми.Такива съоръжения се монтират бързо, а управлението и диспечеризацията им може да става автоматично и/или дистанционно.

У нас няма  опит нито при проучването, разработването, проектирането и конструирането на съоръжения, нито при монтажа и експлоатацията на хидрокинетични енергийни инсталации и електроцентрали. А и световната практика не е богата в това отношение. Засилено внимание към хидро-кинетични инсталации в световен мащаб се наблюдава едва от десетина години и разработките са обект на добре пазено ноу-хау и патентна защита. 

Нашият опит от тестовете на модели на хидрокинетични устройства с използването на противотокови двутурбинни технологии, както и имплозивни методи за увеличение на кинетичната енергия на водата, ни доведе до намирането на някои неконвенционални решения за използване на речните и крайбрежните морски течения за производство на електроенергия и за водопомпени инсталации на речна вода. Част от тях са описани като изобретения, а друга част -  като ноу-хау.  

Принципните, чисто физически, технологични предимства на хидрокинетичната технологи са най-малко три:

1. Една и съща вода се използва многократно, за разлика от ВЕЦ, където след като премине през турбините вводат губи енер-гийните си качества.

2. В процеса на преобразуване на водната енергия, съгласно изобретението в патентна заявка  № 108 210 се използва частично гравитацията.

3. Хидрокинетичните генератори могат да увеличат мощността на съществуващи ВЕЦ при непроменени  водни количества.

НАЧАЛО

Офшорни хибридни електроцентрали

Технологията на офшорни ветрови електроцентрали е известна и има такива приложение в енергийната практика. Тук придлагаме хибридна офшорна електроцентрала включваща ветрова елек-троцентрала и подводна хидрокинетична такава. Фундаментите на  офшорната централа носят едновременно ветровите и хидро-кинетичните турбини. Затова се налагат специални решения за фундирането на носещите турбините конструкции. В тези случаи може да се ползва специалния фундамент, описан в българско авторско свидетелство за изобретение № 36 445.

Офшорните хибридни електроцентрали съчетават предимствата на техническите и технологичните решения, описани в споме-натите по-горе патентни заявки.

За да може по-точно да се оцени ефективността на ветровите и хидрокинетичните централи, следва да се направят по детайлни проечвания.

Данните, с които разполага БАН за ветровети характеристики са само от 152 станции за цялата страна. Данните от тях са крайно недостатъчни за проектиране, дори и за предпроектни проучвания, защото различните методи за апроксимиране по вертикала и особено по хоризонтала са много приблизителни.

Подобно е положението с днните за речните скорости. Те въобще не са мерени, с изключение на р. Дунав. Измерват се водните оттоци, мътност и други данни, непряко свързани с енергийните цели на хидрокинетичните електроцентрали.

Но най-малко данни има за морските течения по черноморското ни крайбрежие. А този потенциал е значителен, защото за хибридните офшорни централи е сигурно, че ветровите условия са по-изгодни от бреговите, най-малко поради факта, че няма бариери за вятъра, каквито има на сушата, поради  релефа на терена.

Посочените хидроенергетични решения са инвестиционно конку-рентноспособни на класическите ВЕЦ, защото дори и началните инвестиции да са по-високи, то те се изплащат по-бързо, тъй като годишното използване на хидрокинетичните централи и значи-телно по-интезивно, от това на ВЕЦ.

НАЧАЛО

Преференции за хидроенергетиката

Водната енергия може да се оползотвори енергийно по различни начини. Когато от нея се произвежда електроенергия, то тя се заплаща по преференциални цени, (изкупува се изцяло от НЕК). Енергията може да се ползва и за собствени нужди или частично за едното и другото. Когато се ползва за собствени нужди, тогава икономическият ефект е най-голям. Има две възможности да се продава на НЕК или пряко на консуматор. По закон  НЕК изкупува произведената електроенергия на преференциални цени. Отделно се печели от продажбата на зелени сертификати и така се печели два пъти, което е допълнителна преференция.

За реализацията на екологичния ефект от производството на зелена енергия е регламентиран стимулиращ механизъм в Закона за енергетиката от 2003 година. За цялото количество произведена електроенергия от хидроресурси, независимо дали ще се продава или ще се ползва на място, ce издават зелени сертификати. Те се търгуеми, в качеството на безналични ценни книги. Печалбата от подобна търговия е равна на пазарната  цена на продадените сертификати, тъй като всички разходи се отчитат в себестойността на произведената електроенергия, която може да се продава, или ползва, независимо кога, от кого и къде и независимо на кого, кога, как и къде е продадена самата електроенергия, произведена за сметка на водната енергия.

 

Субсидии и грантове (безвъзмездни помощи) за екоенергийни проекти на български фирми

 

България е обвързана с редица многостранни международни, включително и европейски, строги задължения по отношение опазване на околната среда и рязко увеличаване дела на електроенергията, произвежданата у нас от естествено възобновяеми енергоизточници.

 

Наред със задълженията, все повече субсидии и безвъзмездни помощи се предоставят на нашата страна, предимно от еврофондовете. Те включват не само средства, които се заделят цевтрализирано от ЕС, но и редица други грантове и субсидии пряко от редица западноевропейски държави, като например програмата на Холандското правителство за безвъзмездни инвестиции за екоенергетика, наречена PSO b2b (100% безвъзмездно) и Балканския гръцки еврофонд за субсидиране (30% безвъзмездно) на екопроекти, в който за България са насочени 50 милиона евро. Също толкова средства са планирани специално за субсидии (20% - 50% безвъзмездно) в екологично чиста енергетика от Европейската банка.

 

За да се получат тези помощи и субсидии, по изброените четири основни направления, следва проектите да отговорят на определени условия, както и технически, енергийни и икономически  критерии, които се доказват с предварителни техникоикономически анализи и инвестиционни оценки.

 

Характерно за субсидиите е, че се изисква минимално или никакво самоучастие, а когато е необходим частичен кредит, то той  е дългосрочен и се обезпечава със залог на доставеното инвестиционно оборудване и самия изграждащ се обект или строящатата се екоенергийна и инсталация в съществуващ такъв.  За частично безвъзмездните помощи, както и за обикновени кредити, които се предоставят при старта на реализацията на хидроенергийни обекти е необходим като минимум plan. С него се доказва бизнес ефективността, техническата и икономическата  целесъобразност и реализируемостта  на планирания хидроенергиен обект..

 

Освен посочените преки напълно и/или частично безвъзмездни помощи от централизирани еврофондове, европравителства и евробанки, има възможности за авансово финансиране на екоенергийни проекти от заинтересувани западни фирми. Тази схема работи по един от механизмите на Протокола от Киото, наречен "съвместно изпълнение". Кратко казано - това е финансиране на електропроизводство от възобновяеми евергоизточници, срещу ползване на част от "зелените сертификати", които се издават за всеки киловатчас произведена електронергия. Р България защити позицията за "съвместно изпълнение". При този механизъм развитите държави, които не могат да намалят собствените си емисии на парникови газове, инвестират в икономиките на страни в преход като нашата. В замяна - донорите получават дял от намалените емисии. По този механизъм Р България в момента изпълнява редица съвместни проекти с Холандия, Австрия и др., а преговори се водят непрекъснато с Дания, Италия и Франция. Само по три проекта с Холандия през 2000 г. България намали емисиите си на парникови газове с повече от 7 200 тона въглероден двуокис. А миналата 2003 година, когато влезе в сила и у нас регламентът за "зелените сертификати" със Закона за енергетиката, австрийска фирма инвестира 320 милиона евро във ВЕЦ "Цънков камък" заради правото да получава 65% от зелените сертификати за бъдещото производство на електроенергия. В началото на 2005 година, когато официално влезе в сила Протокола от Киото, бяха сключени 11 договора по неговия механизъм "Съвместно изпълнение" за обекти в България, които ще редуцират вредните емисии парникови газове.

 

 

НАЧАЛО

Услуги

Енергийното оползотворяване на водната енерегия зависи в най-голяма степен от избора на подходяща технология. У нас има подходящи условия за експлоатацията на водна енергия, както при използване на водни падове, така и от свободно течащата вода в големите реки, включително 470 км дунавско течение, както и морските течения

Нашите услуги включват пълен хидроенергиен инженеринг – от предпроектни хидрогеоложки енергийни и инвестиционни оценки и  проучвания на място , с оглед получаване на водно право – до комплектацията и изграждането на ВЕЦ. Наше предимство е, че сме независими от доставчиците на хидро съоръжения, което ни дава обективната възможност да предложим вариантен неангажиран и конкурентен избор между различни доставчици, (местни и чужди), което е изцяло в полза на  възложителите ни. Освен това съдействаме за преференциални парични и стокови кредити за ВЕЦ и/или за участие, чрез различни бизнес форми и структури , на финансови инвеститори (местни и чужди).

Технико-икономическото проучване има задача да анализира варианти и да избере и оцени най-подходящите технология и оборудване за цялостна система за ефективно природо-съобразно производство на електроенергия за локално ползване и водни електроцентрали, предназначени за доставка на елнергия за  националната електропреносна мрежа, както и за локално ползване.

Проектите и оценките ни включват специфични подходи, както в, статистическите аспекти при методите за обработка и оценка на данните за водните оттоци и валежите във водосборните области, така и в техническата и икономическата сфери. Нашата дейност е основавана  на собственото ни ноу-хау, изобретения и патенти, които са специално разработени за българските хидроклиматични и хидрогеоложки дадености.

Главните цели на проучването включват:

•  създаване на нов електроизточник, изцяло ползващ безплатна възобновяема енергия, редуцирайки зависимостта от конвенционални горива

•   намаляване на емисиите от парникови газове в съответствие с изискванията на рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и продажби на редукцията на емисии по механизмите на Протокола от Киото;

•   варианти на субсидирано финансиране  на проекта

Проучването се осъществява на три основни етапа:

Етап 1: Извършване на вариантно предпроектно проучване

Етап 2: Инвестиционен и финансов анализ и изготвяне на необходимите технически и ситуационни замервания по планиметрията и алтиметрията за идентифициране на речен район, по изискванията на Министерството на околната среда и водите, с оглед получаването на водно право за изграждане и експлоатация на ВЕЦ.

Етап 3: Пълно съдействие за осигуряване на преференциални кредити, грантове или финансов инвеститор за обекта.

Етап 4: Изпълнение или съпровождане на инженеринговата дейност до включването на хидроенергийния обект в редовна промишлена експлоатация.

В Етап 1 се осъществява предпроектното проучване и избор на адекватна система за извличане водната кинетична енергия. Алтернативите се подберат съобразно хидропотенциала, пазар-ната стойност на получаваната електроенергия, както и пре-ференциалните условия за изкупуването й. От техническа гледна точка Етап 1 включва замерване на горно и долно ниво на водното течение, снемане профила на водонапорния тръбопровод, ако има такъв и разглеждане на технически и технологични варианти за реализация на обекта.

В рамките на Етап 2  се  провежда финансов анализ на процеса на изграждане на препоръчаната система, като и инвестиционна оценка за рентабилността на вложенията, доходността им и времето за обратно изкупуване на инвестициите. Отчитат се преференциалните цени и други условия за изкупуването им. Освен това, съгласно Закона за енергетиката от декември 2003 година ще се получават и чисти приходи от продажбите на зелени сертификати. Според направените проучвания и анализи в Етап 1 и Етап 2  се дават конкретни препоръки за най-целесъобразно оползотворяване на хидрокинетичната енергия и перспективни възможности за комбинации с ветрови електрогенератори. Приоритетна задача за реализацията на Етап 2 е предложението за субсидирано кредитиране на необходимите инвестиции за изграждане и пускане в действие на инсталациите.

В Етап 3  се прави правен анализ на съществуващата фирмена структура и нейното съответствие с:

•   препоръчаната система;

•  възможностите за привличане на субсидирано финансиране по национални  и/или международни програми или частни финансови инвеститори;

•   възможностите за привличане на кредитно и/или капиталово финансиране от кредитни институции и фондове за капиталово участие;

•   данъчния режим на инвестицията и опериране на дейността и възможностите за оптимизирането му

В зависимост от предходните изводи, при необходимост ще се дадат предложения за алтернативни варианти за оптимизиране на споменатите съотвествия, чрез усъвършенстване на фир-мената структура. Последното може да включва, както подоб-ряване на параметрите на съществуващата структура, така и предложения за допълването и с новосъздадени субекти (фирми), в които да се диференцират определени  дейностти.

Посочените по-горе етапи са свързани много тясно по между си и работата по тях протича практически едновременно. Последователността «техническо проучване (Eтап 1) – инвестиционни параметри (Eтап 2) –  корпоративна структура (Eтап 3)» е условна, защото за всеки инвестиционен и бизнес план са важни техническите и финансовите му измерения. Но без предварително дефинирани бизнес структури със съответните: парични потоци; разходната част; аморти-зационните схеми; рентабилността; възвръщаемостта; рисковете и други подобни, бизнес параметрите на плана не могат да бъдат конкретизирани. А без това е невъзможно кредитното и  данъчното програмиране в краткосрочен и средносрочен план.

НАЧАЛО

 

План на примерен прединвестиционен проект

Първи етап

 1. Хидроенергийно и хидрогеоложко проучване

1.1. Снемане на вододели, ситуация, водосборни райони, геоложки земен профил,  ландшафтни особености и денивелации

1.2. Определяне на водните количества по водосборен район, типични водни оттоци, влияние на съществуващи и планирани хидросъоръжения по течението, предхождащо мястото и други особености на водосборния район.

1.3. Статистически анализ водоколичествени времеви данни. Определяне на      прогнозните ходови и трайностни криви на база избрана статистически представителна оразмерителна меродавна хидрогеоложка година

1.4.  Определяне на профили на деривации или напорни канали

1.5.  Установяване на потенциалния и реализуемия  капацитет

 

2. техническите решения за реализация на енергийния капацитет

2. 1. Варианти на хидротехническите съоръжения и хидроенергийни технологии

2. 2.  Варианти на техническите решения по различни технологии

2. 3. Сравнение на вариантите по мощност

2. 4. Сравнение по енерго-техническа ефективност на вариантите

2. 5. Очаквани годишни електропроизводителности на вариантите за хидроложките статистически редици и съгласно актуална оценка на състоянието на обекта

2. 5. Предимства и недостатъци на вариантите

 

Втори етап

 3. Инвестиционни процедури и преференции за бизнеса

3.1. Участници в инвестиционния процес

3.2. Етапи на инвестиционния процес

3.2.1.   Инвестиционно проектиране

3.2.2.   Виза за проектиране

3.2.3.   Проектиране

3.2.4.   Строителство и монтаж

3.3. Разрешения и присъединяване към мрежата

3.3.1.   Разрешение за строеж

3.3.2.  Писмено искане за  присъединяване

3.3.3.   Договор за присъединяване

3.3.4.   Разрешение за ползване и въвеждане в експлоатация

3.4.5.   Разрешение за ползване на обекта

3.4.6.   Разрешение за водоползване на обекта

3.5. Десет преференции за  хидроенергийния бизнес

3.5.1.   Изкупна цена на електроенергията

3.5.2.   Ролята на зелените сертификати

3.5.3.   Привилегии за изкупните цени

3.5.4.   Задълженията на НЕК

3.5.5.   Счетоводно отчитане на инвестицията

3.5.6.   Преимущества на хидроенергийните съоръжения

3.5.7.   Гъвкаво планиране на продажбите на  електроенергия

3.5.8.   Пазарни алтернативи при продажбата на електроенергия

3.5.9.   Субсидии за инвестиционни проекти

3.5.10. Стимулиране на  инвестиции, съгласно Киото-протокола

3.6. Заключение и бизнес прогноза

 

4.         Инвестиционни и икономичeски оценки на подходящите варианти

4.1.      Размер на инвестицията

4.2.      Парични постъпления

4.3.      Рискове и дисконтов процент

4.4.      Оперативни разходи

4.5.      Инвестиционен цикъл

4.6.      Период на възвръщаемост на инвестицията – срок на откупуване

4.7.      Нетна сегашна стойност на инвестицията

4.8.      Вътрешна норма на рентабилност

4.9.      Съотношение приходи / разходи

4.10.    Себестойност на електропродукцията

4.11.    Сравнение между вариантите

4.12.    Крайни изводи и препоръки

След избора на вариант от Възложителя, съгласно предложените алтернативи, можем съвместно да организираме конкурс за доставчици на избраните типове хидротурбини и другите съоръжения. Ако ще се ползва кредит или субсидия и банката, или друга кредитна институция, иска допълнителни изчисления и анализи на финансовите и инвестиционните параметри на проекта, както и за екологичните аспекти, необходими за по-нататъшните процедури, за водно право и т.н..... – вижте опциите в трети етап.

 

Трети етап 

5. Екологични и финансови  аспекти

5.1. Въздействие на работата на съоръженията върху околната среда по време на експлоатацията им

5.2.Въздействие върху околната среда по време на изграждането на съоръженията

5.3. Финансови ефекти за инвеститора от опазването на околната среда при реализацията на различни варианти на проектите

5.4. Анализ на финансовите ефекти от екологичните ползи от проекта

5.5. Сравнителен анализ на финансовите ефекти от екологичните ползи при различни мащаби на проекта

5.6. Изводи и препоръки

 

6. Финансово-икономически сравнителни анализи на технически варианти при реализация на проекта

6.1. Сравнение на чувствителностите на вътрешната норма на рентабилност към себестойността на електроенергията

6.2. Сравнение на чувствителностите на срока за откупуване към себестойността на електроенергията

6.3. Сравнение на чувствителностите на дисконтовия процент към нетната сегашна стойност на инвестициите

6.4. Сравнение на чувствителностите на вътрешната норма на рентабилност към нетната сегашна стойност на инвестициите

6.5. Сравнение на чувствителностите на икономическия живот на вариантните проекти към вътрешната норма на рентабилност

6.6. Изводи и препоръки от анализите

Посоченото в глава пета и/или шеста предлагаме като възможност за последващо договаряне, в зависимост от желанието и намеренията на Възложителя, източника и начина на финансиране.

Забележи:

НАЧАЛО

1999 - 2008 ©  Георги Тончев  Телефон/факс : 02 8770 481, 02 8760 431,  0897 872 857, 0888 40 39 13, Ел. поща  g@tonchev.org  

Към главното  меню на Интеренет портала b2b