Български соларни електро и хибридни автомобили - снимки тук

 

Проекти за ПЛЮС енергийни сгради изтеглете от тук

Речни понтонни хидрокинетични и руслови ВЕЦ - видео

Малки безшумни вятърни турбини - снимки и видео

Нови книги за електроцентрали на В Е И вижте тук.

 

Проучване, проектиране, изграждане и

финансиране на вятърни електроцентрали 

Стартон инженеринг АД   

 

Сравнение на енергийната и инвестиционната ефективности на различните видове електроцентрали, ползващи възобновяеми енергийни   източници (ВЕИ) в българските условия вижте тук. Евросубсидии  и грантове за усвояване на ВЕИ са представени тук

 

У нас вече започнаха да действат европейски програми, субсидиращи практическото използване възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Техният обхват непрекъснато се увеличава. От лятото на 2007 година е в сила и Закона за поощряване на ВЕИ. Наредба 16 към него дава минималното необходимо проектиране.  Сравнение на енергийната и инвестиционната ефективност на различните видове електроцентрали, ползващи ВЕИ в българските условия вижте тук.  Евросубсидии  и грантове за усвояване на ВЕИ са представени тук  . Едно видео на новоизобретена българска вятърна турбина  вижте тук.

 

Инвестицията за 1 МW ветрогетратор е около 1 300 000 евро. Вятърните генератори са твърде различни. Няма най-добър ветрогенератор, защото ако имаше такъв, то всички щяха да произвеждат такива. Затова за всяко място, според ветровите и теренните условия, се избират най-подходящите машини. това е предмет на тристъпково проектиране.
 

Проектиране

"Стартон инженеринг" АД от 13 години работи в областта на вятърната енергетика в чужбина, а вече близо 3 години и у нас. Извършваме ветроенергиен одит, проектираме, доставяме съоръжения и изграждаме вятърни електроцентрали и паркове. Подпомагаме инвеститорите  за осигуряване на субсидии и кредитиране. Благодарение на дългогодишния ни опит в тази дейност са публикувани три книги изцяло посветени на вятърната енергетика "Вятърни електроцентрали" , "Вятърни паркове"  и  "Вятърни турбини" , както и двутомната книга "Новата енергетика"  с автор Георги Тончев.

"Стартон инженеринг" АД изготвя проекти за финансиране по различни донорски програми. Правим предварителни проучвания, ветроенергийни и инвестиционни оценки на основание на изготвени от нас подробни ветроатласи на специфични райони в България.

Неенергийни критерии за проектиране
По принцип всеки проект има енерготехническа и икономическа част. Тук ще маркираме формални и икономически критерии, които имат съществено място в цялостното проектиране. Детайлно тези въпроси е нецелесъобразно да бъдат разглеждани в една книга, защото всеки детайлен анализ е конкретен. Такива анализи се правят индивидуално във всеки ветроенергиен проект.

На първо място следва да имаме предвид, че от конкретния терен и от подхода до него зависи избора на габаритите, а от там и мощността на турбините. Има и две формални ограничения, съгласно специална наредба, определяща отстоянията между турбините и дистанцията им до границите на урбанизирани територии (съществуващи и в проект). Нормирани са разстояния между турбините от 5 до 7 роторни диаметъра по посоката на преобладаващия вятър за конкретния терен и от 3 до 5 диаметъра в перпендикулярна на тази посока. Това е критерий, който осигурява сравнително добра работа на група турбини, но не гарантира нито тяхното оптимално електропроизводство, нито тяхната оптимална надеждност и дълговечност. За да се оценят такива качества е необходимо да се направи конфигурационен проект, който е предмет на на отделно договаряне и има смисъл само, ако ветротурбините са повече от 3 на едно място.  При по-малко от 3 турбини може да се напрали не конфигурационен проект, а само оптимизиране на местата за фундиране на турбините по конструктивно-строителни, енерго-технически и икономически параметри.

Вторият формален критерий е санитарната норма, която е определена на минимум 600 метра от границите на урбанизирани територии.

Без да се спираме подробно, следва да отбележим, че близостта до електропроводна линия с подходящо напрежение и свободен капацитет да изнася генерираната електроенергия от ветроелектроцентралата също има значение при проектирането. Ако няма съществуваща подходяща електрическа инфраструктура пускането на обектът в експлоатация най-малко би се забавил във времето.

Теренните особености достъпността до местофундирането на турбините рефлектират, както на самото строителство, така и върху избора на фундаменти.

Инвестиционно-икономически показатели
Считано от началото на 2007 година у нас са в сила 3 преференциални тарифи за изкупуване на електроенергия, генерирана от вятърни турбини, които са показани на долния ред в следващата таблица:

За стари ветрогенератори независимо от пълните ефективни работни часове изкупната тарифа е 120 лв./MWh .

За нови ветрогенератори при 2250 и повече пълни ефективни работни часове годишно тарифата е 156 лв./MWh, а при по-малко от 2250 пълни ефективни работни часове годишно 175 лв./MWh Тарифите са без ДДС. Под нови ветрогенератори се разбират такива, произведени след 1.01. 2006 година. По-рано произведените се приемат за стари, независимо дали са употребявани или не.

От тарифите е видно, че разликите са доста големи и те съществено ще влияят върху инвестиционните показатели, както и върху размера необходимия начален капитал.

Дори и без да се правят подробни анализи, се вижда, че е икономически изгодно турбините да работят малко по-малко от 2250 часа, в сравнение със случая, когато те биха работили малко по-вече от тази часова граница. Това важи за нови машини. Ако те не са големи, няма да е скъп техният транспорт и монтаж и в крайна сметка може да се окаже, че те са по-икономически ефективни на терени, където ветроусловията са по-неблагоприятни. Но ако машините са евтини (втора ръка) и се монтират подходящи такива на ветровити места, то икономическата им ефективност може да е по-добра от тази на новите машини, независимо, че изкупната тарифа е значително по-ниска.

Този кратък анализ дава възможност да разберем, че няма универсално правилен избор на ветроагрегати. Те могат да бъдат малки и или големи, нови или стари хоризонтално-осеви или вертикално-осеви, единични или в група, в една голяма група – ветропарк, или в няколко по-малки групи и т.н. Всички тук споменати алтернативни двойки могат да бъдат в различни комбинации. А като се вземе предвид и височината на генераторите над терена и началните им разходи -задачата става с не еднозначно решение.

Без съмнение, преференциалните изкупни тарифи за електричество от ветроцентрали ще подлежат на увеличение, защото по-закон, те не могат да бъдат по-ниски от 80% от крайната цена електричеството за битовите потребители. Затова тарифата за старите ветрогенератори се очаква да се повиши преди останалите. В този смисъл числовите данни и тарифното разделяне не са и не могат да бъдат константни величини. Тези данни тук следва да се разглеждат по-скоро като илюстративни. При инвестиционно-икономически оценки на ветроенргийни проекти следва да се вземат предвид и редица други показатели, като например инфлационния ръст и други дисконтови фактори.

Държавни стимули за ветроенергетика

Вятърната енергетика е най-бързо развиващият се отрасъл от световната енергетика през последните години. Това се дължи на много причини. По-важните от тях са: поскъпването на енергията изобщо; нарастващото глобално затопляне и екологичните проблеми с ТЕЦ и АЕЦ, които доминират в световната енергетика, увеличаване на ефективността на вятърните електрогенератори и не на последно място - спадането на цените на ветрогенераторите в световен мащаб спрямо нивото им преди десетина години.

На фона на описаната глобална тенденция, енергийната политика на нашето правителство е напълно в унисон с европейските тенденции за икономическо и административно поощряване на производството на енергия от възобновяеми източници. Например преференциалната изкупна цена на електричеството от алтернативни източници, в частност от вятъра, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране, нарасна от 6 евроцента за киловатчас през 2003 година до близо 9 цента през 2006 година. Именно постоянното и методично следване на евроенергийната политика гарантира, че у нас с изпреварващо темпо ще се развиват енергийни производства от алтернативните енергийни ресурси.

При тези изгодни преференциални правни и икономически условия ветроклиматът вече в по-вече региони у нас позволява да се изграждат ефективни ветроенергийни електроцентрали, които да бъдат достатъчно рентабилни и същевременно да осигуряват не дълъг срок за възвръщане на вложените в тях инвестиции.

Енерготехнически условия за ветроенергетика у нас

Погрешно е мнението, че у нас условията за ветроенергетика не са достатъчно подходящи. Това се дължи частично и на факта, че немалък брой вятърни турбини се монтираха на неподходящи за тях места през последните две години. Следва да се подчертае, че вятърните турбини, макар и външно много да си приличат, те по същество са много различни. Затова, за да се избере най-подходящата машина за всяко място са необходими поне две предварителни действия:

За разлика от проектирането на енергийни обекти, ползващи фосилни или други горива, проектирането и инвестициите във вятърни електроцентрали неизбежно се предхожда от предварително проучване за скоростта и посоките на вятъра, на местата, където се предвижда да се изграждат ветроенергийни обекти.

Електрическата мощност, която генерират вятърните турбини много съществено зависи от силата на вятъра и тримерните характеристики на вятърното поле. Затова е необходимо да се направи прецизен предварителен ветроанализ и оценка на енергийните качества на вятъра.

Иновативна система за измерване на тримерните характеристики на вятъра, която дава възможност да се направи диференциална оценка на енергията на ветровия поток, с оглед последващ оптималния избор на вятърни електроагрегати е представена на star.tonchev.org

При изграждането на група турбини съществено значение има правилната им конфигурация на терена. От нея зависи не само максималното възможно електропроизводство за определен период от време, но надеждността и дълговечността на вятърните турбини в експлоатация. Как се правят оптимални проектни конфигурации на вятърни паркове е описано в star.tonchev.org/windpark.html

Ветроусловията се оценяват в седем енергийни класа, които във възходящ ред показват прогресивно увеличение на плътността на ветровата мощност. Тя е основната характеристика за оценка на ветроенергийния потенциал. В САЩ приемат, че икономически рентабилен е проект, който е на терен от 4-ти ветроклас или по-висок. В Западна Европа отдавна се практикува експлоатация на ветроместа от 2-ри ветроклас. Тази голяма разлика се обяснява с факта, че за ветроенергийните обекти там, а вече и у нас, има редица финансови и други стимули и преференции. Такава тенденция вече се забелязва и в САЩ, където преференциите по-често се свеждат "Рost faktum" - до данъчни редукции и изгодни кредити, докато в ЕС те са начални стимули като субсидии и грантове, както и субсидирани изкупни цени на екоенергията зелени сертификати и други преференции, съгласно механизмите на Протокола от Киотf, който САЩ все още не са го подписали за разлика от Евродържавите и Русия.

Втората причина за използване на места с ветроенергийни условия по-неблагоприятни от 4-ти ветроклас е, че цените на новите ветроагрегати паднаха няколко пъти за последните двадесетина години. Именно тези цени имат най-голяма тежест за всяка ветроенергийна инвестиция, тъй като горивото (вятърът) e безплатно, строителните работи са минимални, а турбините работят автономно и автоматично без персонал и се управляват телеметрично от централен диспечерски пункт на електроснабдяване.

Третата причина е, че технологиите на ветротурбини, работещи с регулируеми променливостъпкови лопати и електрогенератори с нефиксирана скорост на въртене вече се прилагат по-масово. Това, в съчетание с нови ефективни електромагнитни материали, използвани при генератоторите им (например neodim), позволява и на ветроместа от 2-ри клас да се получават ефективни инвестиционни резултати и с новозакупени турбини.

Що се отнася до България, можем да се възползваме от факта, че поради програмата Repowering, употребявани, но напълно годни турбини се продават сега на ниски цени в Западна Европа. Това на практика прави възможно да се постигне достатъчно ефективна инвестиция с купуване на употребявани турбини и монтирането им на места от 2-3 ветроклас. Още повече, че програмата Repowering на ЕС ще задейства и у нас след няколко години. По нея, при подмяна на съществуваща турбина с нова по-голяма, новата се предоставя изцяло на дългосрочен изгоден лизинг без начална вноска. Така на практика вятърът изплаща изцяло инвестицията, а банката-лизингодател има гаранции за електропроизводство, не от инвеститора, а от статистиката на отчетените данни за ветроелектропроизводството на старата турбина на същото място. Банката и предприемачът не носят риск, защото новите турбини имат минимум 5 годишни заводски гаранции, което време е напълно достатъчно за пълна амортизация на инвестицията.

Поради изброените (и други подобни) благоприятни условия през 2003 година у нас заработиха в паралел към електроенергийната ни система първите вятърни генератори. А през 2004 г. първите ветропаркове  вече са факт. Досега всичките ветрогенератори у нас са втора ръка от Западна Европа и почти всички работят безпроблемно, въпреки че повечето от тях са 10 годишни и по-стари.

Развитието на ветропарковете с употребявани турбини е по-изгодно от инвестиционна гледна точка за нашите условия отколкото строителството на нови надмегаватови турбини, защото терените у нас още са много евтини, а мегаватовите агрегати изискват монтажни и транспортни технологии и съответната механизация, каквито у нас нямаме. Още повече, че над 30% от нашата територия, подходяща за ветроенергетика, е в гори и планински места, където транспортният достъп е силно затруднен и практически прави невъзможно монтирането на голямогабаритните няколкомегаватови турбини.

Затова, още в началото си, ветроенргийният бизнес вече се ориентира към ветропаркове от употребявани домегаватови ветроагрегати, докато с нови мегаватови такива, в началото на 2005 г., проектите все още са в перспектива. За разлика от германските и датски ветрополета, у нас хълмовете и планинските райони изискват много внимателно предварително проучване, последвано от много по-сложно проектиране на взаимното разположение на турбините една спрямо друга в малка група или по-голям вятърен парк. Това се отнася и за крайморските зони, където турбуленцията в близост до стръмни морски брегове е немалка, което също усложнява избора на оптималните места за фундиране на всяка турбина, когато са в група (клъстер) или ветропарк.

С по-новите (обявени през 2006 г.) преференциални тарифи за изкупуване на вятърната енергия и законовото осигуряване на дългогодишен договор с фиксирана долна граница на преференциалната изкупна цена, тенденцията за използване втора ръка машини вече е не толкова перспективна. Причина е обстоятелството, че новите по-високи тарифи са в сила само за нови ветрогенератори. Но новите мегаватови машини са много скъпи, макар, че инвестицията в тях е икономически изгодна. Затова неголемите инвеститори вече предпочитат нови, но по-малки ветрогенератори, които могат да им донесат същите относителни печалби, както мегаватовите турбини, но със значително по-ниски начални капиталови разходи. Новите неголеми машини имат инвестиционни преимущества дори и пред употребяваните ветрогенератори, независимо, че старите могат да са с по-голяма мощност. Тук следва да обърнем специално внимание на спецификата на местата, с подходящи ветроусловия у нас. Това са среднопланински и високопланински терени, където, големи генератори не могат да се транспортират и монтират, поради трудния достъп. Там - така или иначе могат да се монтират по-малки машини, а дотолкова, доколкото всички други стартови разходи за нови и стари турбини са еднакви, то новите имат инвестиционно преимущество, основано на по-високите изкупни цени на генерираното от тях електричество. Въпросът, който трябва да се реши всеки инвеститор "стари или нови ?" няма еднозначен отговор. защото той е свързан с въпроса "големи или малки?", както и с въпроса "високоефективни или не ?" и редица други алтернативни възможности, които зависят не на последно място от ветровия ресурс, теренните дадености, големината на парцела/парцелите, пътната инфраструктура, електрическата инфраструктура и нейния капацитет за пренасяне на елеенергия, както и редица други особености, които се оценяват, за да се оптимизира проектното решение за всеки конкретен ветроенергиен обект на основание на техническите, технологичните, икономическите и екологичните параметри  на  ветроенергийната инвестиция.

Грантове и субсидии за екоенергийни обекти

Многогодишната рамкова програма "Интелигентна Енергия за Европа" беше одобрена с решение на Европейския парламент и Съвета № ЕС/1230/2003 год. от 26 юни 2003 година (OJ 1176 от 15 юли 2003 г.). В рамките на многогодишната програма "Интелигентна енергия - Европа" влизат продълженията на програми SАVЕ - енергийна ефективност, и ALTENER - възобновяеми енергийни източници.

1. Основни цели и видове дейности на програмата Програма SАVЕ основният инструмент на Европейската комисия за нетехнологично действие в областта на енергийната ефективност. Тя е единствената широкомащабна програма, чиято основна цел е провеждане на политиката по енергийна ефективност и поощряване на консуматорите за спестяване на енергия в промишлеността, търговията и битовия сектор чрез няколко вида дейности:

• предложения за политически мерки;

• разпространяване на информация;

• проучвания;

• пилотни проекти;

• създаване на регионални и местни центрове по енергийна ефективност.

Програма ALTENER има за цел да подкрепя глобалната енергийна стратегия на Общността за намаляване на въглеродния двуокис и увеличаване използването на възобновяеми енергийни източници чрез добиване на по-голяма публичност на законодателството в тази област, съдействие при прилагане на съответните директиви на ЕК, както и преодоляване на пазарните бариери пред внедряването на технологии за рационално използване на енергията от тези източници чрез следните дейности:

  • поощряване на инвестициите;

 • образователни и информационни кампании;

 • приложни изследвания; • обмен на ноу-хау.

2. Програма PSO+ Business to Business Програмата е една от молкото извън програмите на ЕС, която в момента финансира инвестиции в български фирми. За разлика от европейските програми, PSO Business to Business финансира 100% българо-холандски инвестиционни проекти, които остават собственост на българската фирма джойнт-венчър между българския и холандския партньор. Няма ограничения за икономическата дейност и сектор на инвестиционните проекти като стойността им трябва да варира между 250 000 евро и 1 000 000 евро. Проектните кандидатури се представят два пъти в годината. Програмата е подходящи за безвъзмездно финансиране на инвестиционни идеи на фирми, които имат реален интерес от дългосрочно сътрудничество с холандски фирми в сектори, в които холандското оборудване, ноу-хау и пазари имат сериозен потенциал. Приротите са икономията на фосилни горива, енергетиката на възобновяеми енергоизточници и екологията.

3. Програма ERUPT Според протокола от Киото холандското правителство изкупува от частни екологични проекти в цял свят т.нар. карбонови кредити, т.е. количеството вредни газове, които биха били изхвърлени в атмосферата, ако не е бил реализиран даденият проект. Субсидират се големи инвестиционни проекти за производство на екологична енергия, екологично чист транспорт, залесяване и преработка на отпадъци.

4. Мярка CRAFT на Седмата рамкова програма на ЕС Тя е за научни изследвания и технологично развитие. Програмата включва мярката CRAFT, по която български предприятия, непритежаващи необходимия научноизследователски потенциал, могат да кандидатстват за финансиране на техен проект на стойност между 500 000 и 2 млн. евро, чрез който да се заплатят научни изследвания, необходими за създаването на нов продукт, внедряването на ноу-хау и технологии, разширяването на пазари и т.н. Извън възможностите за безвъзмездно финансиране заслужават да бъдат споменати многобройните възможности за кредитиране по кредитни линии, предоставени от международни донорски организации за разпределение от местни банки. Друга широко разпространена схема на международните донори за подпомагане развитието на бизнеса в Източна Европа е участието им в инвестиционни фондове за рисков и зараждащ се бизнес или директно финансиране чрез участие в капитала на перспективни предприятия. Такава схема за финансова помощ например, се осъществява чрез Многогодишната програма на ЕС за малки и средни предприятия и чрез инструмента за директни инвестиции на ЕБВР.

Повече за субсидиращи европрограми вижте на долните линкове:

http://ec.europa.eu/energy/intelligent/projects/save_en.

htm http://ec.europa.eu/energy/intelligent/projects/altener_en.htm

И накрая следва да отбележим, че за кандидатстването за каквато и да е финансова помощ, по изброените и други подобни програми, се изисква спазването на най-малко две условия – да има готов проект и фирмата да е подготвена за работа по него. Във всички случаи се поощряват български фирми, развиващи нови технологии и продукти. Естествено е, че не всяка фирма има капацитет за такава дейност. В тези случаи такива иновативни активи могат да се придобият по-много изгоден начин и да станат част от собствените фирмени активи. Как може да се направи това е описано на www.b2b.bg/ceni.html

НАЧАЛО

 

1999 - 2010 ©  Георги Тончев  Телефон/факс : 02 8770 481, 02 8760 431,  0897 872 857, 0888 40 39 13, Ел. поща  g@tonchev.org

 

НОВИ КНИГИ: • Aвтомобилна революция

• Вятърни турбини   • Новата енергетика   

 

Към главното  меню на Интернет портала b2b

language="javascript">